| rdfs:comment
| - Едфу е административният център на 2-ри ном в Горен Египет, разположен в южната част на Горен Египет, наричан от египтяните Джеб, а от гърците (и римляните) — Аполинополис Магна. Неговата значимост се утвърждава още от най-дълбока древност. Намерен бе древният некропол, а върху скала в намиращата се в съседство пустиня бе открито името на Уаджиб — един от първите фараони от Първа династия. В онези времена над града властвал бог-сокол, като още от Третата династия съществуват свидетелства, че той, Хор от Бехедет (Бехдет е другото име на Едфу), водел началото си от Горен Египет.
|
| abstract
| - Едфу е административният център на 2-ри ном в Горен Египет, разположен в южната част на Горен Египет, наричан от египтяните Джеб, а от гърците (и римляните) — Аполинополис Магна. Неговата значимост се утвърждава още от най-дълбока древност. Намерен бе древният некропол, а върху скала в намиращата се в съседство пустиня бе открито името на Уаджиб — един от първите фараони от Първа династия. В онези времена над града властвал бог-сокол, като още от Третата династия съществуват свидетелства, че той, Хор от Бехедет (Бехдет е другото име на Едфу), водел началото си от Горен Египет. right|350pxСред надписите в храма е открита историята на борбите на Хор и неговите мезентиу срещу Апопис и последователите на Сет. Тези мезентиу не са нубийски "ковачи", както е смятал Масперо, а ловците на хипопотами (мезентиу), стрелците, които преследвали враговете на Озирис в цял Египет. Ето защо Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет. Пазител на "портата на Елефантина" в епохата на Старото царство, по време на първия преходен период при владичеството на монарха Анхтифи, Едфу достига по значимост Коптос и Тива, които се съюзяват, за да го сразят като съперник. Подобно на Коптос, богатството на града се дължи на неговото магистрално разположение на пътя, който през арабската пустиня води до Червено море, до мястото, където Птолемей II щял да основе Береника и откъдето още през Средното царство експедиции на флотата щели да се отправят към Пунт. Без съмнение именно това богатство позволява при владичеството на Птолемей III (Евергет I) в града да започне строителство на храм, който щял да бъде завършен след сто и осемдесет години (строен е между 237 и 57 г. пр.н.е.) и който е един от най-добре запазените в Египет до наши дни, наред с този в Дендера и втори по големина след храма в Карнак. За египтолозите той представлява едно обобщение на египетската религия с релефите и надписите, които покриват стените му; разказ за битките на стрелците на Хор срещу поддръжниците на Сет, ежедневни култови обреди и церемонии, провеждани по време на четирите големи годишни празника, разказ за раждането на Хор, химни, а също така списъци на номовете, на растителните и минерални продукти от съседни области, рецепти за получаване на благовония и унгвенти, записвани в "лабораторията", книги, заключени в някой тайник и т.н. В Едфу съществува и един мамизи, построен при владичеството на Птолемей VII Евергет II (145-116 г. пр.н.е.). По изключение надписите, отнасящи се до церемониите по основаването на храма, отслужвани през месец август 237 г. пр.н.е., са съхранили до наши дни името на архитекта, проектирал и предприел градежа на тази перла на античната архитектура: той се нарича Имхотеп, както прочутият архитект на Джосер, и носи титлата Първи Свещенослужител в храма.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)