| rdfs:comment
| - В Древен Египет, номарсите (ед.ч. номарх) са земеделските и икономически управници на нома. „Този, който копае каналите“, номархът е принцът на провинцията (хетия) и задълженията му са административни, правни, военни и религиозни. Той е първият жрец на местното божество и оглавява жреческото съсловие в своя ном. По време на Старото царство той събира войските, които съставят фараонската армия, а в тиванските епохи той разполага с военните сили, за да осигурява вътрешния ред в нома. Началник е на чиновниците (виж Държавни служители в Древен Египет) в нома, а под негова юрисдикция са и градоначалниците (хека ниут), и управителите на палатите (хека хет), същността на чиито длъжности не са познати днес.
|
| abstract
| - В Древен Египет, номарсите (ед.ч. номарх) са земеделските и икономически управници на нома. „Този, който копае каналите“, номархът е принцът на провинцията (хетия) и задълженията му са административни, правни, военни и религиозни. Той е първият жрец на местното божество и оглавява жреческото съсловие в своя ном. По време на Старото царство той събира войските, които съставят фараонската армия, а в тиванските епохи той разполага с военните сили, за да осигурява вътрешния ред в нома. Началник е на чиновниците (виж Държавни служители в Древен Египет) в нома, а под негова юрисдикция са и градоначалниците (хека ниут), и управителите на палатите (хека хет), същността на чиито длъжности не са познати днес. През Старото царство номарсите били избирани измежду членовете на фараонското семейство и най-често живеели в двора, а не в нома си. След V династия управлението на нома става наследствено, номарсите все по-често живеят в малката си провинция и нареждат да ги погребват в малката им столица, където поддържат свой собствен двор. През Първия преходен период стават независими и образуват благородничество, властващо в своите територии. Фараоните от Средно египетско царство, самите те произлезли от стари родове на номарси, се сработвали с бившите си поданици и изменяли статута им. Несъмнено те държали сметка за наследственото право, но номархът дължал провинцията си на фараона и се стараел да бъде верен и прилежен чиновник. Повече от това обаче той искал да бъде обичан от народа си, чиито интереси защитавал дори по-добре, отколкото тези на своя владетел. През тази епоха номархът притежавал своя финансова, военна и юридическа администрация, пoдражаващи на централната. По времето на хиксосите това благородничество изчезва и владенията му биват възвърнати на държавата и храмовете. Номите оцеляват и през Новото царство, но провинциалната администрация загубва прерогативите си в полза на една силно централизирана администрация. Номархът е все още силен и запазва голяма част от функциите си и остава висш сановник, изцяло подчинен на решенията на централната власт за всичко, отнасящо се до най-важните въпроси. Въпреки многото разлики той може да се оприличи на съвременните префекти. През Късната епоха владетелите на номите си възвръщат наследствените земи, до момента, когато Птолемеите и римляните отново ги превръщат в чиновници.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)