| rdfs:comment
| - Мора (Морена, Мара, Морана, Marzanna) е славянска богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името ѝ да е изведено от общославянския корен мор, т.е. смърт или от глагола морити - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с праславянското *морзъ - мраз, студ. Мора е спомената в "Mater Verborum" и "Краледворская рукопись".
|
| abstract
| - Мора (Морена, Мара, Морана, Marzanna) е славянска богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името ѝ да е изведено от общославянския корен мор, т.е. смърт или от глагола морити - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с праславянското *морзъ - мраз, студ. Мора е представяна като дългокоса старица, облечена в чисто бяла дреха, без шевици - символ на смъртта, на траура. Тя донася смъртта, покосява телата на хората, на които им е писано да умрат, с острата си закривена коса. После събира душите им и ги повежда към света на мъртвите Нав. Затова и духовете на умрелите се наричат мори и се смятат за нейни слуги. Мора също докарва зимата. В края на есента тя преборва отслабващото смаляващо се слънце и установява властта си на над земята до следващата пролет. Мора лесно може да бъде отъждествена със старогерманската Хелл, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи Ад, т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не. Не съществува подобен еквивалент между Мора и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес. Мора е спомената в "Mater Verborum" и "Краледворская рукопись".
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)