| abstract
| - Периодът на Средното царство покрива период, който се простира от около 2080 до 1630 година пр.н.е. и включва 4 династии:
* XI динасия (от 2081 до 1938 пр.н.е.)
* XII динасия (1938 à 1759 пр.н.е.)
* XIII динасия (1759 à 1675 пр.н.е.)
* XIV динасия (1675 à 1630 пр.н.е.) Този период започва, когато Ментухотеп II завършва повторното обединение на Египет — в полза на една династия номарси на Тива, след като през I преходен период държавата е разпокъсана на малки княжества. Ментухотеп II принадлежи към XI динасия, чиито първи князе, Антефите, не царуват в обединения Египет, следователно няма основание те да бъдат причислени към Средното царство (наименованието Царство, независимо дали се отнася за Старото, Средното или Новото, обозначава периода, по време на който цялата долина на река Нил е обединена от една централна власт). Този период е известен още и като Първо тиванско царство. Средното царство е по-размирно от Старото. За защита от бедуините, които нахлуват в Делтата в края на Старото царство, срещу Синайския полуостров се изграждат укрепителни съоръжения, а военните походи в тази област зачестяват, тъй като там държавата системно експлоатира мините за добив на мед и тюркоаз. Горна Нубия е анексирана, а търговските отношения с Финикия и Пунт се разгръщат. Във вътрешността на страната фараоните издигат престижа на град Фаюм, недалеч от който установяват своите дворци. Фараонът, освен че е син на слънцето и въплъщение на Хор, става и законодател. В същото време, въпреки че безспорно произлиза от царската власт, законът постепенно отнема първенството на волята на монарха. Фараонът продължава да притежава двор (виж Царски двор), но той вече не се състои от негови роднини, а от сановници (виж Държавни служители), дошли от различни части на страната. Тези номарси не напускат своя ном, а фараонът приема наследственото право, същевременно номархът остава служител на централната власт. Царските особи продължават да организират своите погребения в пирамиди в близост до дворците им, докато номарсите и другите отделни хора избират за свой вечен дом хипогея, разпространен из цял Египет. Освен това социалните бунтове от I преходен период довеждат до „демократизиране на безсмъртието“. Озиристическите доктрини вземат връх над изключителното господство на слънчевия култ при царете от Старото царство, а отвъдното се превръща в свят, достъпен за всеки. Вече не е необходимо царско разрешение за построяването на собствена гробница и ако ритуалното слово при погребалните приношения (които се наричат с гръцкото име просцинема) започва винаги с напева „приношение, което фараонът дарява“, то е защото се запазва традиционната обредна схема и защото, по определение, това благо се държи на фараона, но в действителност всеки сам поема грижата за своето безсмъртие. Архитектурните свидетелства са оскъдни, но и малкото, което се е съхранило, разкрива елегантния и величествен силует на паметниците от тази епоха. Що се отнася до скулптурата, тази от ателиетата от Севера е въплъщение на нежността и хуманността, въпреки известна декадентска стилизация в линиите и се различава от творбите на тиванските майстори, при които преобладават строгостта, а понякога и един груб реализъм. В противовес на това, златарството достига до съвършенство и несъмнено именно през Средното царство са създадени накитите, изваяни с най-много изящество и вдъхновение. Този период е и златният век на литературата, същинската епоха на нейната класика. Процъфтяват нови жанрове, а египетският език от Средното царство достига чистота и елегантност, които ще се превърнат в образец за писарите от всички следващи епохи. В това отношение XII династия, вековете на фараоните Аменемес, която представлява Средното царство, остава за египтяните това, което векът на Перикъл означава за гърците.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)