| rdfs:comment
| - Учението на Лукреций Кар. Лукреций Кар е римски поет и философ. Данните за него са оскъдни и противоречиви. Основно негово съчинение е ” За природата на нещата” - шеста книга е паметник на философския материализъм. „Нищо не възниква от нищо”. Всичко в Космоса произхожда от първични телца, които са неделими, материални, вечни и неизменни, абсолютно пълни и непроницаеми и вечно движещи се в празното пространство. Те отговарят на атомите на Левкип и Демокрит. Необходимо условие за тяхното движение е пустотата, която е безкрайна, непрекъсната реалност. Движението е „вътрешното свойство на първотелцата ”. Отделните неща възникват в резултат на сцеплението на първотелцата. Свойствата на предметите са в резултат на различното комбиниране на отделните и м елементи, различаващи се по своята форма,
- thumb|Лукреций Тит Лукре́ций Кар (лат. Titus Lucretius Carus, ок. 99—55 до н. э.) — римский поэт и философ. Считается одним из ярчайших приверженцев атомистического материализма, последователем учения Эпикура. Кончил жизнь самоубийством, бросившись на меч. Для философов-материалистов более позднего времени именно Тит Лукреций Кар является главным пропагандистом и доксографом учения Эпикура. Его философия дала мощнейший толчок развитию материализма в античности и в XVII—XVIII веках.
|
| abstract
| - Учението на Лукреций Кар. Лукреций Кар е римски поет и философ. Данните за него са оскъдни и противоречиви. Основно негово съчинение е ” За природата на нещата” - шеста книга е паметник на философския материализъм. „Нищо не възниква от нищо”. Всичко в Космоса произхожда от първични телца, които са неделими, материални, вечни и неизменни, абсолютно пълни и непроницаеми и вечно движещи се в празното пространство. Те отговарят на атомите на Левкип и Демокрит. Необходимо условие за тяхното движение е пустотата, която е безкрайна, непрекъсната реалност. Движението е „вътрешното свойство на първотелцата ”. Отделните неща възникват в резултат на сцеплението на първотелцата. Свойствата на предметите са в резултат на различното комбиниране на отделните и м елементи, различаващи се по своята форма, големина и тежест. Времето не съществува само по себе си и извън движението на телата. Вселената е безпределна и в нея възникват и се унищожават отделни светове. Органичната материя според философа е възникнала от неорганичната. И още Душата и духът са материални образувания. В гносеологията защитава сенсуализма. Сетивните данни са надеждна основа на познанието; грешките и заблужденията произтичат от съжденията на мисленето. Неговите идеи имат силно влияние през Възраждането и Новото време.
- thumb|Лукреций Тит Лукре́ций Кар (лат. Titus Lucretius Carus, ок. 99—55 до н. э.) — римский поэт и философ. Считается одним из ярчайших приверженцев атомистического материализма, последователем учения Эпикура. Кончил жизнь самоубийством, бросившись на меч. На заре зарождения римской философской терминологии Лукреций в своём основном труде — философской поэме «О природе вещей» (лат. De rerum natura) — облёк своё учение в стройную поэтическую форму. Следуя теории эпикуреизма, Лукреций Кар постулировал свободу воли человека, отсутствие влияния богов на жизнь людей (не отвергая, однако, самоё существование богов). Он считал, что целью жизни человека должна быть атараксия, аргументированно отвергал боязнь смерти и потустороннюю жизнь. Развивал учение об атомизме, широко пропагандировал идеи физики Эпикура, попутно касаясь вопросов космологии и этики. Для философов-материалистов более позднего времени именно Тит Лукреций Кар является главным пропагандистом и доксографом учения Эпикура. Его философия дала мощнейший толчок развитию материализма в античности и в XVII—XVIII веках.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)