| rdfs:comment
| - Лада е славянска богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот. Тя е защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Лада е особено почитан сред всички славяни,свръхестествен персонаж. Почитта към Лада се запазила във фолклора на славянските народи до най-ново време, проява на което е и българският обичай ладуване.Смята се, че Лада е дъщеря на бог Род създателят и богиня Жива. В този смисъл тя се смята за един от хипостасите на богините на любовта и плодородието Рожденици.
|
| abstract
| - Лада е славянска богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот. Тя е защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Лада е особено почитан сред всички славяни,свръхестествен персонаж. Почитта към Лада се запазила във фолклора на славянските народи до най-ново време, проява на което е и българският обичай ладуване.Смята се, че Лада е дъщеря на бог Род създателят и богиня Жива. В този смисъл тя се смята за един от хипостасите на богините на любовта и плодородието Рожденици. В средновековната хроника "Mater Verborum" Лада е сравнена с римската Венера, а също е спомената и в "Синопсис". Лада съчетава едновременно гръцките Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Едно такова съчетание е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество. Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценят и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е било без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие. Младите които са се харесвали, са давали израз на своите чувства пред рода, а старейшините са ги взимали под внимание и са стараели да ги уважат, когато дойдело време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюирали чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост. Затова и нямало нужда една богиня да е носител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления. Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: "Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот". Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са били насилствено женени за мъже, които не обичат. Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най-трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки" са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)